УРОЦИТЕ НА МЛАДИТЕ ИРАНЦИ или за цената на свободата
статия, която написах за в-к Дневник в деня преди масовите кръвопролития – 19-ти юни
Като кокона пред криво огледало, вгледана в себе си, България проспива всичко истинско: събитието, което сбъдна Хънтингтъновите прорчества за сблъсък на цивилизациите, но по начин, който отрече всичко географско в теорията му. Цивилизациите се сблъскаха, но по улиците на Иран, а жертвите от сблъска освен най-малко 25-мата загинали са, устоите на ислямската република, която тъкмо навърши 30 години.
От понеделник насам Иран е сцена на събития, сравними по мащаб с революцията отпреди 30 години, довела на власт Аяйтолах Хомейни и настоящия режим. Днес обаче светът е различен и този бунт на свободата срещу теокрацията засяга всички нас по няколко причини. Първо: в един издъхващ от петролната си зависимост свят, страната с третия в света добив на петрол е от значение за всички ни. Второ: Ролята на интернет в този бунт е много повече от всичко, което сме виждали досега и трето: волята за свобода и демокрация в общество, в което те по условие не битуват, напомня на останалите, за които те уж са даденост, че ценностите им имат нужда от опресняване.
Събитията около вероятно фалшифицираните президенстки избори, довели до оставането на власт на настоящия президен Махмуд Ахмединеджад, който се бореше най-вече с бившия (1981-1989) министър-председател Хюсеин Мусави доведоха Иран до въпроса кои сме ние? Оказа се, че няма еднозначен отговор. Става въпрос за много повече от едни фалшифицирани избори. Става дума за фалшифицираната идентичност на милионите млади иранци, които не се чувстват част от похватите на един режим, неадекватен на съвременния свят и на техните нужди.
Масовите протести започнаха в понеделник. Точни данни колко са десетките хиляди излезли по улиците на Техеран, Исфахан, Ширан, Табриз и др. да търсят вота си, няма. Ислямисткото правителство забрани на западните медии да отразяват протестите и единственото, което остана на света и на битите от доброволната милиция иранци беше интернет.
Мобилният ти телефон – оказа се може да е най-силното оръжие в днешната революция – оръжие в името на информацията, заплашващо живота на притежаващия го. Десетки западни медии се осланяха само на тези кадри, показващи скандално брутални действия на нелегалната доброволна полиция върху младите иранци по улиците.
Огромният трафик от и към Иран накара Facebook и Google да актуализират преводачите си на фарси, а Twitter да отложи и предвиденият за неделя и понеделник ъпгрейд, който би смутил потока на информацията от жизнено значение за протестиращите в този момент от единственият им източник на информация беше и остава интернет.
Във вторник същите доброволни милиционери – Басиджи, нападнаха студентското общежитие на Техеранския университет. Има данни за един убит и повече от 10 ранени студента. Видео в youtube показва отчасти погрома, а разказите на очевдицте, цитирани от Guardian, твърдят, че убитите са поне четирима.
След като линейката откарва ранените студенти в болницата и след като лекарите им оказват първа помощ, персоналът на болницата застава за 2 часа в знак на протест пред вратите на заведението.
Солидарността на всикчи е видна – магазини, болници, цели семейства и цели университети продължават да устояват на натиска, настоявайки за нови избори.
Шансът, обаче не е голям – зад Ахмединеджад стои върховния духовен лидер на ислямсклата революция Аяйтолах Кхамейни. Лидерът използва случаят да каже, че Запада и ционистите провокират всичко това,а Ахмединеджад дори се изказа, че протестиращите били „тиня и мръсотия в реката на Иран”.
Докато продължаваха протестите – все така масови – във вторник и с митинг в знак на траур в четвъртък, властта арестува няколко десетки от реформистко мислещите и подкрепящите явно Мусави. Двама издатели на вестници, няколко социолога, десетки професори и студенти са държани в неизвестни локации из Техеран. Ахмединеджад през това време се подвизава в Москва, която заедно с Пекин беше първата да го поздрави и признае победата му. За да укрепят дружбата, Русия, стана ясно в петък, започва и внос на ядрено гориво за Иран.
„Денем улиците и силата са в нас, а нощем идва ред на безчинствата на полицията” казва млад иранец, участник в протестите, цитиран от Guardian. „Причакват и започват да бият с електрошокови палkи всеки,който им се стори част от протестиращите.” А това не е трудно, защото протестиращите не са с бради, жените са гримирани, и повечето имат западен дрес-код, който е и отражение на ценностите, които ги привличат.
Когато преди 30 години Аяйтолах Хомейни идва на власт в светски, но в никакъв случай не и демократичен Иран, политиката на новото ислямистко правителство е насочена към стимулиране на раждаемостта. Бумът, надяват се молассите, ще роди поколение верни борци за вярата. Сметнали са всичко освен 3 неща: тежестта за икономиката от подобен вид демографски ентусиазъм, все по-високия процент образовани и най-вече – раждането на интернет и влиянието на поп-културата върху тези малки войни на вярата.
( Иран е втората в света страна с най-младото население. Всеки трети е под 30 години.)
Именно техните малки войни показаха на света от понедленик насам, как може да се бори достойно човек, но за да отстоява правото да заживееш в демокрация.
Днес, а и последните 30 години, в Иран свободата струва много повече отколкото на нашата борса за ценности, където тя, като една често срещана стока, не струва. Поне не толкова, колкото ако оценявахме липсата й. А за поколението, родени в Иран след 1980, свободата има различни измерения и последствия върху реалните политически действия.
Ако Фройд гледаше отнякъде, би определил настоящият режим като развихрила се проява на Свръх-аза – организъм поел всички рестриктивни функции към цялото. Полицай, влизащ във всички пространства без да иска разрешително.Накзващ.Поучаващ. Невротичен , уплашен за морала на детето, притеснен да не би детето да каже, направи, помисли нещо непозволено.
Сега си представете ценностната ситема на младите хора в иранските университети, градена от същите филми, музика и книги, като на връстниците им във всяка западна държава (над 50% от студентите са жени) да вегетират в реалност, където можете да влезете в затвора и да бъдете бити с тояги за това, че сте забелязани от морлната полиция в една кола с жена/мъж, с който/която не сте встъпили в брак, а да имате сателит и да гледате чужди телевизонни канали води до отнемане на техниката и финансови санкции до 5 000 долара, което е непосилно за един иранец със средна заплата от 160-180 – евро. Дрес-кодът е онова поне, което изобретателността на иранките побеждава – за онези, които не го смятатза религиозно право, а за досадно задължение, кърпите са свалени до половина, кецовете са кецове, мантото(задължителната женска дреха, покриваща ръцете и краката до колената) е Макс МАра иили Версаче. И най-страшното , множество млади жени, в знак на несъгласие с нормите, коио оставят на показ само лицето им, го подлагат на пластични операции. Само то се вижда, само то.
От понеделник насам, властта показва своята неспособност да води диалог със своите малки войни. Онези млади хора, които искат диалог. Онези млади хора, заради които Иран е страната с най-много блогъри в мрежата. Те живеят днес, а властта живее в съграден от бюрокрация и забрани вчерашен свят, който крепи с цената на всичко. На 25, а вероятно и повече живота и стотици ранени до момента на писането на тези редове. Всичко, което предприеха се сведе до огледален митинг, подкрепящ преизбирането на Ахмединеджад и най-страшното според нашите ирански инфоматори – речта на духовния лидер и съратник на Хомейни- Аяйтолах Кхаменей по време на петъчната молитва, првърната в политически акт, който каза, че е хубаво да спрат протестите, че мюсюлманина има нужда от мир, че сега не трябва да се мисли за политика, а за духовност и че ще си теглят последствията, онези,които не послушат този съвет. Речта беше определена от иранските блогъри като „смразяваща кръвта” и „Миришеща на насилие”.
Дали лидерът на опозицията Хюсеин Мусави е по-доброто решение, няма и значение. Той е просто плакатът, зад който застават всички, които не харесват Иран, какъвто е днес – теократичен, беден, рестриктивен и регресиращ, а те не са малко. Мусави, като всеки предводител на подобна опозиция, носи венецът на надеждите на милионите. Примерите, както на историята показват, че това най-вероятно няма да е отговора на поривите им за свобода и на представите за нов Иран. Но всяка революция има нужда от своите символи. Мусави, който по врмето, когато като министър-председател(1981-1989) е смятан за един консервативен представител на режима, в настоящата кампания демонстрира публично реформаторски ориентиран дух – например – хващане на ръката с жена си н публично място– скандално реформистки акт според разбирането на молассите.
Десетките хиляди по улиците на Техеран и ИСфахан, Табриз, Шираз, които продължават да питат, въпреки убийствата, къде е изчезнал вотът им, заслужават единствено възхищението и уважението ни. Куражът да зададеш такъв въпрос при наличието на специалната полция, която има безгранични права да бие с елктрошок, да удря до смърт и да арестува, е завиден и заслужава уважението на всики нас, разглезени от правата си, мрънкащи за вдигащата се цена на баничките.
Как така сме третият производител на петрол в света, а сме толкова бедни, питат днес младите по булеварда, който минава пред иранското министерството на петрола.
Как се стигна дотук- да убиват студенти в общежитията им?
Как се стигна дотук ?
Днес Иран ни показва това:
- Хънтингтън сбърка като раздели кълбото на географски зони на ценностните различия. Именно две ценностни системи преживяват своята експлозия по улиците на Техеран, Исфахан , Шираз днес. Свободолюбието срещу рестриктивната намеса на държавата от икономиката до личния живот. Именно затова светът трябва да наблюдава случващото се – за да разбере пътищата или да анализира безпътицата и възможните пътища към една безболезнено съвместно съществуване на два свята като тези.Ако не в един свят, то поне в една държава.
- Интернет не прощава на диктатурите и потъпкването на човешки права. Днешната подкрепа на чужди правителства за протестиращите вече може да е далеч по-гъвкава и избягваща пряката дипломация, като подобряване на интернет инфраструктурата за безпрепятствен поток на информацията.
- До 10-15 години властта неизбежно ще бъде в ръцете на тези млади хора и независимо на каква цена, ще имаме чисто нов фактор в Средния изток – един нов Иран.
ПОзволявам си да завърша с цитат от писмо от мой приятел, участник в протестите, пожелал разбира се, анонимност:
Actually the situation in all over the country is bad and getting worse every moment. There are at least 25 person killed so far. And I’m worried that the casualties rise as the demonstration continues.
The country is in its worst situation since the Islamic Revolution 30 years ago.
These days are very important in Iran’s history, because we believe that if we win, we will make an important expedition toward democracy and if failed we will loose the republic! and you’ll see us as Islamic Iran as never before!!
Hope too see you here in a free country
2 Коментара »
RSS поток за коментари върху тази публикация · Адрес за TrackBack
Наско каза
Напълно съм съгласен с написаното.Познавам иранци които само потвърдиха написаното по-горе,все млади хора.Те наистина искат промяна.Съдбата скоро ме срещна с млада иранка с която се влюбихме един в друг.Тя си замина от България скоро.Сега освен религията,догмите ни делят и разстоянията.Моля всеки който познава иранци да се свърже с мен.Искам да бъда много силно с това момиче и ще се радвам да узная повече за начините по които мога да стигна до това.Очаквам всякакви отговори
Анахита Даклани каза
Много ви моля свържете се с мен andromeda_2704@yahoo.com нека се съберем повече хора днес съжалявам, че толкова късно ви открих ако имате възможност днес 25.07.2009г ще се съберем в градинката на Орлов мост за кратка съпричастна среща.